Проблемът с ромите и в частност с отпадането на ромските деца от образователната система се задълбочава с всяка изминала година.
Намаляването и застаряването на населението не само в България, но и в световен мащаб се отразява негативно върху икономическото състояние.
Вниманието върху ромския проблем трябва да обхване цялостната общност. Това трябва да е задача не само на общините и на неправителствените организации, но и на всички институции и гражданското общество.
Развитата гражданска съвест в хората ще спомогне да се преодолеят различията и да започнем да градим едно единно общество, в което всички имаме равни права и задължения и няма стереотипи и предразсъдъци.
Интеграцията е мощно средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромите, както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси.
Не е тайна, че именно образованието, или по-точно липсата на такова отваря съществена и голяма пропаст между ромите и останалите етноси в страната. Рано или късно липсата на интеграция (или желанието за това) ще струва скъпо не само на ромите, но и на икономическото състояние на страната, поради липсата на достатъчно добре подготвени кадри в страната, което ще докара до отчаяние много хора, защото беднотията не избира по раса, тя не е “приоритет” само за определен етност, беднотията е навсякъде и важи за всяка нация или етнос.
Съществена е ролята на медиите за формиране на обществените нагласи. Те също имат вина, показвайки лоши примери, докато добрите оставят сякаш в “периферията” и едва ли не се считат за нещо “извънредно”, защото ако има престъпление свързано с човек от ромската общност, медиите ще се надпреварват да го отразяват, но не защото смятат за правилно, а в опит да си вдигнат рейтинга и да излязат по-напред в социологическите проучвания за предпочитана медия. Без сами да осъзнават, медиите влияят пряко и косвено върху общественото мнение, а понякога и съвсем целенасочено разпространяват езика на омразата и расизма, въпреки че се водят от Конституцията на Република България, а тя осъжда разпространяването на расизъм под каквато и да е форма.
Медиите трябва да са “мост” между различните етноси, така както музиката е универсален език. Трябва да спомагат за взаимното опознаване между етносите и съпричастност помежду им.
Всички етнически групи на територията на страната попадат в графата “български граждани” и това право трябва да бъде зачитано, без значение от етноса или религията. Ние българите винаги сме се гордели, че сме етнически толерантни, тук всяка раса има спокойствие и няма дискриминация или политически натиск спрямо определени етноси. Защото България не е само онази страна, която се гордее със спасяването на българските евреи през Втората световна война. Тази България все още я има и това е шансът на страната да покаже, че е над предразсъдъците и че именно етническото разнообразие е бъдещето за успех на България.