- Поощряване на учениците.
Всеки ученик е добър в нещо. Това може да е област, заложена в учебните програми, или да остава извън тях. Представата за това, в какво е добър един ученик, може да е различна от това, което ние си представяме като „добър в …“. Един ученик може да е добър по математика, но друг може да е добър в това да бъде лидер и да организира останалите, или да е добър в това да се ориентира в гората, или да е добър музикант. Цели: 1. Да открием тази област, в която даденият ученик е добър. 2. Да му помогнем да се превърне в отличник в тази област, като доразвие своите знания и умения по приемлив за обществото начин. 3. Чрез това, в което е добър, да развие допълнителни знания и умения и в останалите области, които са заложени в учебните програми, т.е. да направи прехода от това, в което ученикът е отличник, към останалото, в което обществото иска да бъде отличник. Така например един ученик, който е добър музикант, може да доразвие това си качество в неща, които се правят в и извън училището, но в същото време чрез това му качество да се развият и останалите. Той много лесно може да се научи как да направи бюджет за концерта или изявата на своята бъдеща музикална група и така не само да развие уменията си по математика, но и да види нейното практическо приложение в живота.
- Поставяне на високи очаквания.
Всеки човек се стреми да постигне това, което се очаква от него. Много често развитието на ромските деца се предопределя от ниските очаквания, които околните (особено учителите) имат за тях. За да убедим ученика, че може да успява, е нужно да имаме предвид, че голяма част от бариерите са формирани от средата, в която живее, и преодоляването им изисква многоаспектно въздействие, включително върху средата. Например много от ромските деца смятат, че не могат да успеят, защото са роми. Повишаването на тяхното самосъзнание и гордост от идентичността им е важна стъпка за формирането на убеденост, че могат да успеят. Следователно, за да постигат децата по-добри резултати и да се развиват постоянно, пред тях трябва да се поставят все по-нови и по-високи очаквания. Ключ към успеха в работата с всяко дете е не да се задоволим с това, което е постигнало, и да му намерим приложение, а да го накараме самò да се стреми към следващата цел, към следващото умение. На всяко едно дете трябва да се покаже, че то може да успява – оттам нататък да му се поставят все по-високи цели и очаквания. Очакванията обаче трябва да са реалистични и постижими и трябва да изискват интензивна работа и усилия от всеки един ученик. Всяко дете трябва да се научи, че ако полага усилия, то може да успее и да постигне целта, която си е поставило, а това ще доведе до промяна в живота му. Всяко дете трябва да се научи да вярва, че „Аз мога да…“ и „Аз искам да…“. Веднъж поставени, целите (независимо дали са общи за групата или индивидуални за всеки един ученик) трябва да бъдат записани на видимо място в класната стая или в училище.