Съвременният свят е мултикултурален. Умишлено използваме термина „мултикултурален“, защото той се отнася до приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на общността или на определен регион и особено в организации като училища, бизнеси, съседни квартали, градове, общности, нации, т.е. с термина означавам постоянната динамика на междукултурните взаимодействия. „Мулти-“ и „плурикултурно“ имат сходни значения – означават „много“, „повече“. Те са повече статични характеристики на ситуацията. Всяко общество всъщност е мулти- и плурикултурно, тъй като е съставено от индивиди и групи, представяши различни култури. И въпреки навлизането на информационните технологии и средствата за масова комуникация, противно на очакванията, в него културните различия не изчезват, а напротив, увеличават се. Всъщност националният живот на една държава се оказва интернационален.
Интеркултурност и интеркултурно взаимодействие
Днес интеркултурността е изключително актуална тема, може би защото е сравнително нов феномен. Интеркултурността засяга всички сфери – политика, право, етнос, религия, доколкото се основава на принципите на свободата, толерантността и любовта. Зависи и от състоянието на международните отношения както в региона, така и в планетарен мащаб. Основно за интеркултурността и уменията за междукултурно посредничество е, че те постулират необходимост от позитивни контакти между групите и индивидите в обществото, те са едно разбиране, един метод, една перспектива на действие. През последните години междукултурните умения са станали част от чуждоезиковите учебни програми, въпреки че на тях все още се набляга значително по-малко, отколкото на лингвистичните компетенции и способностите на общуване.
Интеркултурно образование – същност, цели и задачи
Същност
И. Иванов (1999) дава следното определение за същността на интеркултурното образование: „образователен процес, в който участниците, представители на разнообразни етнически, расови, религиозни и социални групи, съобразно със своите институционни роли, традиции и интереси работят кооперативно, в дух на взаимосвързаност и взаимно уважение, необходими за обединението на страната и света“.
Основни цели
Съветът на Европа формулира своите ръководни цели за интеркултурното образование в четири основни пункта:
1) Европейските страни са станали мултикултурални. 2) Всяка култура има своя заслужаваща уважение специфика. 3) Мултикултурализмът е една възможност за културно богатство. 4) Изграждането на общността е възможно само при взаимно опознаване на всички култури, при запазването на спецификата на всяка от тях. На тази основа се позовават и основните училищни образователни цели.
Интеркултурното образование си поставя за цел да достигне до:
- Откриване на училището към проблемите на живота, света, народа в тяхната взаимосвързаност.
- Адекватна оценка на различните култури – ценности, начин на живот, поведение. Представяне на различията като едно реципрочно обогатяване.
- Постигане на социална, политическа, икономическа и образователна справедливост.
- Разкриване на ценностите и връзките, съставящи уникалността на хората.
- Приемане и уважение на културните различия.
- Трансформиране на властовите отношения и реализиране на равенство за тези, които са депресирани поради своята култура, начин на възприемане на света и поведение.
Основни задачи
От задачите, които се приписват на интеркултурното образование, ще посочим само основните, които имат пряка връзка с поставената тема:
- Повишаване ефективността на училищната мрежа.
- Поддръжка и заздравяване на основни социални умения (основно езикови) – писмено и говоримо овладяване на официалния език.
- Намаляване силата на социалните конфликти в училищното пространство. Приемане на другите и приемане на себе си; повишаване на толерантността в училище и в квартала.
- Изследвания в областта на училищната политика – има за цел проучването на опита на другите страни в Европа.
- Идентификация, измерване и анализиране на училищните постижения на децата от различни култури. Идентифициране на различията – както структурни, така и психологически, които въздействат върху училищната успеваемост.
- Подготовка на учителите и другия училищен персонал, намиране на подходяща методика, с която педагозите да стимулират развитие на умението за междукултурно посредничество.
- Изследване на типовете училищно поведение на децата; изследване на интеракцията „учител – ученик“.
Какво е приобщаващо образование?
Приобщаващото образование е модел на взаимоотношения в училище, в който всеки ученик е приет в училищната среда. Всяко дете се чувства ценено, полезно и включено в живота на класа, училището, без значение неговият социален статус, способности или етнос.
Среда, в която всеки се чувства ценен, уважаван и приет със своите различия, в която можеш да се себеизразяваш и да бъдеш полезен, да изкажеш своето мнение без страх от наказание…, само в такава среда е възможно да израснат свободни хора, които не се страхуват да взимат решения и да носят отговорност. Приобщаващото образование е носител на такава среда.
Как изглежда приобщаващото училище?
Децата често отговарят на подобен род въпроси – как изглежда мечтаното училище. Първо всеки си мечтае за материалните блага – красиви класни стаи, физкултурни салони (някой оборудвани едва ли не с ракети за полет в Космоса), компютри… Но поставяйки този въпрос на дискусия и накрая се достига до един и същ резултат – да не ми викат, да не ми се карат, някак си така да ми го кажат, че аз да не се срамувам… За да е щастливо детето в училище има нужда от приятели, винаги от много приятели, усмихнат учител. Да можеш да си кажеш каквото ти тежи днес, да има кой да те изслуша. Мечтаят учителят им да чуе тяхното любимо музикално парче заедно с тях, да отидат на разходка заедно, да поиграят, да танцуват. Приобщаващото училище е точно такова място за децата, където са приети, подкрепени и чути. Място, в което са включени и се чувстват полезни на себе си и околните.
А какъв трябва да е учителят в едно такова училище?
Учителят в приобщаващото училище трябва да притежава емоционална интелигентност, да е добър психолог и да има отлични комуникативни умения. Не на последно място – да е способен да учи през целия си живот.
Живеем в епоха, в която информацията е безкраен, заливащ ни поток. Знанието само по себе си вече не е цел, а умение да го употребим. Но каквото и да се смени в икономическите или технологични параметри, винаги общуването между хората, приемането ни от другите и умението да се себеизразяваме ще бъде водещо. За да има полезно на себе си общество, е нужно да не се страхуваме да живеем заедно. Приобщаващото образование е точно такава подкрепяща среда, в която човек може да се научи да работи с другите, обича и уважава себе си и приема различните.