Работна група – клуб на развитие на общността
Колко сме толерантни?
- Познание за себе си
Т: Адекватно преценява себе си и обкръжаващите. Способен е да бъде самокритичен,
старае се да се ориентира в проблемите си, в собствените си достойнства и недостатъци.
Н. Забелязва предимно достойнствата си, а на околните — недостатъците, за които има
обвинително мнение.
- Защитеност
Т: Уверен е в себе си, не се съмнява, че ще се справи с всяка възникнала ситуация или
задача.
Н: Страхува се от социалното си обкръжение и от себе си — във всичко вижда опасност.
- Отговорност
Т: Не прехвърля отговорността върху другите, сам отговаря за постъпките си.
Н. Смята, че случващите се събития не зависят от него и следователно не е отговорен за
случващото се около него. Безпричинно подозира, че околните му вредят.
- Потребност в определяне
Т. Стреми се към работа, творчество, самореализация.
Н: Склонен е да се поставя на втори план — „нека да бъде някой друг, само да не съм аз…“
- Чувство за хумор
Т: Винаги реагира на шеги, способен е да се надсмива над себе си.
Н: Апатично или мрачно възприема хумора. Раздразнено реагира дори на безобидните
шеги по свой адрес.
- Авторитаризъм
Т: Предпочита демократичните отношения.
Н: Предпочита твърдата власт.
Както се вижда, толерантността не е просто отделно взето качество, а резултат от
взаимно свързаните черти на личността. Затова поемането на задачата „ще стана търпим!“
може да доведе само до увеличаване на моралната толерантност.